Автор: д-р Владимир Шишков

Както е добре известно на всички запознати с материята, новостите трудно си пробиват път в науката. Това правило важи с особена сила за медицинската наука, която освен, че стъпва на теоретичната основа на всички фундаментални науки изучаващи живата материя, е призвана да използва нови научни достижения и открития в реалната практика  с цел предпазването на здравите и лекуването на болните хора, както и възстановяването им след заболявания. Ето защо не са много новите направления и школи в медицинската практика, които да предизвикват такъв интерес от страна на сериозни и утвърдени учени и медицински професионалисти, какъвто напоследък предизвиква така наречената ортомолекулярната медицина.

Това е едно от най-младите, но и най-сериозно подкрепени с научни доказателства направления в огромното семейство на медицинските науки, зародило се едва през втората половина на миналия век. За основоположник на ортомолекулярната медицина се счита американският квантов химик и биохимик Линус Полинг (28.02. 1901 – 19.08. 1994). Независимо от тясната си специалност, Полинг има изключителен принос в областта на молекулярната биология и приложната биохимия. Той е единственият учен получил две самостоятелни Нобелови награди. Терминът „ортомолекулярна“ е използван за пръв път от Л. Полинг в неговата фундаментална статия „Ортомолекулярна психиатрия“, публикувана в списание „Science“ през 1968 година. В тази статия Линус Полинг определя ортомолекулярния подход в медицината като „поддържането на добро здраве и лечението на болестите чрез вариране на концентрациите в човешкото тяло, на вещества които нормално присъстват в организма и са необходими за доброто му здравословно състояние. Самият термин „ортомолекулярна“ произхожда от старогръцката дума „ортос“ – правилен, точен и латинската дума молекула – най-малката частица която притежава свойствата на дадено химично съединение. Всъщност идеята, да се възстановява и поддържа оптимална хомеостаза в човешкия организъм чрез внос на естествени и жизненонеобходими за него природни вещества най-вече с помоща на храненето и хранителните добавки е много по-стара.

Ролята на оптималната хомеостаза за поддържане доброто здраве на човешкия организъм е обоснована още от френския учен Клод Бернар и се поддържа от многобройна плеяда изтъкнати учени от всички области на биологичните и медицинските науки. Идеята за предпазване от болести и подобряване на състоянието при вече развити заболявания чрез внос на естествени за организма вещества и субстанции с природен произход се подкрепя от учени с утвърден принос в световната медицинска наука като Арчибалд Гарод – откривателя на първото открито заболяване дължащо се на генетичен дефект – алкаптонурията, д-р Роджър Уилиамс – автор на книгата „Биохимична индивидуалност“ и психиатъра Абрам Хофер, който установява че, увеличеният внос на някои витамини от група В (ниацин и пиридоксин) повлиява благоприятно състоянието дори при болни от шизофрения. Прозренията на тези гениални учени, които изцяло подкрепят тезата на Линус Полинг за „ поддържане на добро здраве и лечение на болестите, чрез вариране концентрациите в човешкото тяло на вещества които нормално присъстват в организма и са необходими за доброто му здравословно състояние“ са в пълно съзвучие и с по-късните открития за важната роля на все по-нарастващ брой естествени природни вещества – витамини, минерали, аминокиселини, мастни киселини, фитонутриенти и др. в жизненоважни за организма метаболитни процеси. През последните 1-2 десетилетия е натрупан огромен брой клинични проучвания, които подкрепят концепцията за подобряване и поддържане на доброто здравословно състояние на човешкия организъм чрез внос на есенциални нутриенти и вещества с природен произход. Особено силни и убедителни са доказателствата за предпазване на организма от заболявания чрез редовен внос на есенциални вещества като омега-3 мастни киселини, ликопен, селен, фолиева киселина, витамини А, С, Е и много други. Ключов момент в подхода на ортомолекулярните лекари е, че те поставят ударението върху превенцията и предотвратяването на патологичните изменения в организма още на молекулярно ниво, преди те да са еволюирали до патологични изяви на макро-ниво, когато процесите са вече доста напреднали и повлияването им дори със средствата на конвенционалната медицина вече е доста по-трудно. Другите основополагащи идеи в ортомолекулярната медицина са тези за биохимичната индивидуалност на всеки човешки организъм (обуславяща индивидуално специфичен метаболизъм и реактивност), както и за възможността да се повлиява фенотипната изява на различни гени (генната експресия) в организма чрез внос на естествени вещества в адекватни дози. В последните години се натрупват все повече доказателства и научни факти, които подкрепят идеите на ортомолекулярната медицина. Първоначалната идея на Линус Полинг и неговите съмишленици, вече е намерила голям брой последователи, които произхождат от сериозни научни среди, свързани не само с медицината. Макар и сравнително млада „ортомолекулярната медицина“ се развива в голям брой научни центрове и специализирани клиники в най-напредналите държави в света. Безспорен лидер в тази област е института по ортомолекулярна медицина, разположен в Университета на американския щат Орегон, който се явява наследник на калифорнийският институт за Наука и Медицина и носещ името на самия Линус Полинг. В тази водеща институция в областта на ортомолекулярната медицина са привлечени сериозни учени от цял свят и са осигурени сериозни финансови ресурси, насочени към най-задълбочени и научнообосновани изследвания в областта на естествените природни вещества и тяхното влияние върху човешкия организъм при състояния на здраве и болести. Освен института „Линус Полинг“ в САЩ съществуват и16 национални асоциации по ортомолекулярна медицина в следните държави: Австралия, Белгия, Бразилия, Великобритания, Канада, Дания, Франция, Германия, Испания, Италия, Корея, Мексико,САЩ, Холандия, , Швейцария,  Япония. Те координират и подпомагат работата на водещите специалисти, центрове и клиники по ортомолекулярна медицина в съответните държави. Съществува и международна асоциация по ортомолекулярна медицина.

Често се слага знак за равенство между ортомолекулярната медицина и така наречената концепция за „оптимално хранене“ и въпреки че двете понятия се припокриват в голяма степен, е добре да се отбележи, че освен на оптималния внос на хранителни вещества и есенциални нутриенти от който зависи оптималното хранене на организма, ортомолекулярната медицина отчита влиянието и използва и други методи за повлияване състоянието на организма, като например двигателният режим.

Все повече ортодоксални лекари и специалисти в областта на медицината се обръщат към огромните възможности, които разкрива това направление на модерната медицинска наука. Натрупаните към момента постижения, факти и доказателства за благоприятното влияние на природните вещества – витамини, минерали, микро-елементи, есенциални мастни и аминокиселини, хормони, ензими, фито-химикали и други върху човешкия организъм дават основание да се вслушаме в мъдрите думи на основателя на ортомолекулярното направление в медицината – Линус Полинг, който, запитан за бъдещето на ортомолекулярната медицина прави следното изявление: „Напълно е възможно след едно-две поколения да разполагаме с достатъчно познания в областта на ортомолекулярната медицина, които да позволят хората да живеят до 110 години… Мисля, че си заслужава да удължим периода на пълноценния живот и така да променим съотношението между пълноценния живот и мъките…

Да, мисля че това си заслужава усилията…“

“The Future of Orthomolecular Medicine” – Linus Pauling

Освен сериозните усилия и огромната научно-изследователска дейност в областта на ортомолекулярната медицина, съществуват и многобройни продукти съдържащи биологично-активни вещества от природен произход, които са основният инструмент в ръцете на ортомолекулярните специалисти в борбата им за постигане на оптималното здраве за хората.