METATRON HC – online portal

Оналйн портал – Биорезонансна диагностика и терапия. Радиестезия, оздравителни услуги, курсове, апаратура.

Холистични методи за диагностика и терапия

Същност на холистичната медицина

 

Холистичната медицина е пълноценна медицинска система за профилактика и лечение, която мощно подпомага естествения стремеж на човешкия организъм към самоизлекуване. Самата дума „холистичен” идва от гръцки език (holos = „цял, цялостен, интегрален”).

При холистичната медицина човешкият индивид се разглежда като съставен от три основни, взаимносвързани и влияещи си нива със свои енергийни полета или организационни модели: умствено – духовно; емоционално – писхическо и физично – материално ниво.

  1. Умствено – духовно ниво – това е тази част от организма, която отразява промените във възприятията и разбиранията на индивида. В йерархията на умственото ниво след духовното идват умствените процеси – способността да сравняваме, смятаме, синтезираме, анализираме, общуваме, създаваме и изразяваме идеи, начина на мислене и т.н. или това ниво формира нашия филтър, през който приемаме себе си и света около нас, формира нашите ценности, нагласа и модел на поведение. Духовната страна на човека е най-висшата му част и именно тя позволява еволюцията и напредъка у всеки индивид.

  2. Емоционално – психическото ниво е това, което поражда и отразява емоциите. Всички ние изпитваме широка гама от емоции в различни степени, вариращи между: любов – омраза; радост – тъга; спокойствие – тревога; вяра – недоверие; смелост – страх; сигурност – несигурност. Обикновено изпитваме различни емоционални състояния от единия полюс до другия. На емоционално ниво човек е здрав дотолкова, доколкото храни положителни емоции – те водят до чувството за щастие. Колкото повече негативни чувства изпитва човек, толкова по-малко той е здрав на емоционално ниво.

  3. Физическо ниво – това е тази част от човешкото същество, която е получила най-голямо внимание от медицинската наука. Физиологията му и действията му се опират на закони и принципи, които показват йерархия между трите нива.

Организмът чрез сложен механизъм поддържа йерархия на всичките три нива. Най-важно за организма е умствено – духовното ниво. Смущение на това ниво се усеща остро от целия организъм. Следващото по значение е емоционалното ниво, а на последно място – физическото тяло. Организмът се опитва да защити по-важните си части, като спира увреждането на по-периферните нива, т.е. физическото ниво.

СХЕМА

При общоприетата сега практика в алопатията на определена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на тези признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-добрия начин.

Според холистичния подход обаче болестта е само една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният холистичен подход е толкова важен за успешното лечение. Според Хипократ „по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен.” Затова когато се определя лечебният план, трябва да се обръща внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при съответния индивид. С други думи, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести. В човешкото тяло нито един орган не може да съществува сам за себе си. Затова и лечението на болния, независимо какъв проблем има, трябва да бъде цялостно, а не „на парче”, каквато е практиката на стандартния медицински подход.

Въпреки претенциите за прилагане на холистично отношение, конвенционалната медицина не обръща сериозно внимание на двупосочната връзка ум/емоции–тяло. За съжаление, тя по-често потиска симптомите, без да лекува в действителност. Даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насочени само към премахването на оплакванията с цел „бързо лечение”, е опасна практика, защото по този начин не се отстранява причината за страданието. Въпреки, че често може да настъпи временно облекчаване, болестта продължава да съществува в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполучливо е казано: „Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест.” Чрез прибързаното приложение на конвенционалните терапии се унищожават именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за опасността, която вече тлее в организма. Понякога изглежда, че острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че цялостното здравословно състояние на човека се е влошило, т. е. острата болест е преминала в хронична.

Изкуството в медицината е не само да лекуваш вече проявили се болести, но на първо място да предпазваш от тях. Затова основно място в холистичния подход заема профилактиката и здравната просвета. За осъществяване на профилактиката и лечението на огромен брой болести от първостепенно значение е да се познава природата, начинът на работа на ума и по какъв начин стресът на емоционално и умствено ниво се превръща в болест във физическото тяло.

Според холистичния подход активното сътрудничество на болния в процеса на лечение е от съществено значение за благоприятния краен резултат. Лекарят и пациентът трябва да работят като един екип, всеки със своите отговорности, със зачитане мнението на лекуващия се и запознаването му с предлаганите терапии. Не трябва да се забравя, че грижата за здравето е на първо място грижа на този, който иска да бъде здрав, а целта на терапията е пациентът да стане колкото се може по-малко зависим от лекаря!